Жаклин Цочева: Екипният дух не зависи от разстоянието, той се отглежда и възпитава
През последните няколко месеца доста от нас трябваше да променят не единствено ежедневните си привички, само че и работните. Как се работи от разстояние, елементарно ли се поддържа отборен дух в такава обстановка и каква е ролята на мениджъра, ни споделя днес Жаклин Цочева, директор „ Публични връзки и връзки с обществеността “ на Кока-Кола ХБК в България. С нея си приказваме и за това по какъв начин огромните компании могат да подкрепят дребния бизнес, каква е обществената им отговорност по време на рецесия и за какво е все по-важно да приказваме за стабилно развиване.
Как се наложи огромна компания като Кока-Кола ХБК да реорганизира работата си по време на изключителното състояние?
Жаклин Цочева: Както, сигурна съм, и всички други компании – бързо, фокусирано и с ясни цели. Такъв вид изключителни обстановки постоянно са катализатор на процеси, които при естествени условия биха се случили по-бавно или даже не биха се случили. Смело мога да кажа, че се адаптирахме бързо и дейно, а позитивният резултат от цялата обстановка е, че се сближихме и сплотихме доста като екип, пък въпреки и физически разграничени.
Какви бяха позитивите и негативите при работата от разстояние? По-трудно ли се поддържа екипният дух в сходна обстановка?
Жаклин Цочева: Екипният дух не зависи от дистанцията – той се отглежда и възпитава. И това е еднообразно елементарно или мъчно – както онлайн, по този начин и офлайн. Позитивите на това развъждане проличават точно в сериозни обстановки, тогава си проличава какъв брой мощен и обединен е един екип. Негативите са свързани с неналичието на опция да бъдем физически дружно, което изключително в нашата работа – на комуникатори, е сериозна компликация. Моят личен извод от работата ни от разстояние съответно за нашия екип „ Публични връзки и връзки с обществеността “ е, че сме една добре смазана работеща машина, която може да се оправи с всяко предизвикателство. И това ме прави щастлива и ме въодушевява.
В такива случаи какво е добре да направи всеки управител?
Жаклин Цочева: Изключително значимо в спешни обстановки е да не основава спомагателни рецесии, с други думи – всеки човек да са старае да работи и да не основава в допълнение напрежение в своята и в работата на останалите. Също по този начин е доста значимо да се подходи с схващане към самостоятелните потребности на всеки сътрудник, тъй като в стресови обстановки човек реагира друго, а когато не сме дружно, постоянно сме склонни да „ пропуснем “ човешкия детайл за сметка на професионалния. А истината за мен е, че всяка рецесия и предизвикателство се случват в среда и зависят от условия, само че се вземат решение и превъзмогват с хора.
Затова и хората, и по какъв начин те се усещат, и какъв брой се поддържат, с цел да могат да работят умерено, са преди всичко. След това дружно се фокусираме върху резултатите и се сплотяваме към задачите – още веднъж дружно.
Малкият бизнес беше и към момента е много обиден от рецесията. Но какво се случва с огромните компании и би трябвало ли те да поддържат по-малките общности в такива моменти?
Жаклин Цочева: Отговорността на огромните, на водачите в такива обстановки, е да водят. И колкото и нескромно и самоуверено да прозвучи, ние – цялата система на Кока-Кола в България, поведохме и дадохме образец. Тази предизвикателна година съответствува с 55-годишнината на Кока-Кола в България и евентуално е алегорично, че тъкмо в нея имахме опция да създадем толкоз доста за общностите в страната. Дарихме над 140 000 литра вода и безалкохолни питиета на 26 лечебни заведения и обществени организации, акцията „ Магазинчето на квартала “, посредством която влагаме над 100 000 лева в дребни бизнес в България, специфичната ни стратегия, с която ще предоставим реклама на над 800 заведения в цялата страна. Инвестицията ни в общностите в България от началото на пандемията към този момент надвишава 1 милион лв..
В момента още повече се заприказва за стабилно развиване, като че ли осъзнахме в действителност какво предизвикваме на природата. Вие самите сте имали много акции в тази посока. Планирате ли нещо ново?
Жаклин Цочева: Нашият ангажимент към опазването на околната среда и разделното събиране и преработване на боклуци е дълготраен и не се лимитира единствено в акциите, които вършим. Той е част от работата и ежедневната активност на всеки един отдел в нашата компания – от произвеждане, през връзки и маркетинг, до финанси и продажби, с цел да назова единствено някои от тях. Разбира се, като производител за нас е значимо индустриалният ни развой да е оптимално щадящ природата – да вземем за пример през последната година рециклирахме 96% от отпадъците, генерирани в нашите фабрики, и понижихме потреблението на вода с 5% или другояче казано – междинното годишно ползване на 800 българи. Постиженията в действителност са доста и са впечатляващи, а всяка година ги събираме в Доклада за стабилно развиване и социо-икономическо влияние, от който излиза наяве в действителност, че за нас устойчивото развиване не е акция, а методът, по който развиваме бизнеса си.
Ще се трансформират ли като цяло навиците ни след една толкоз продължителна изолираност?
Жаклин Цочева: Ние към този момент се променяме, даже постоянно без да го осъзнаваме. На първо място, приоритизираха се в действителност значими начинания и процеси в професионален проект, предизвика се и изпъкна творчеството и гения в хората, и не на последно място – в рецесия се вижда в действителност на кого можеш да разчиташ... В персонален проект аз открих повече време за фамилията и пътувания в България. Дотук всичко ми се коства хубаво и позитивно. Липсват ми обаче доста постоянно човешки неща – прегръдките с другари и сътрудници при срещи, липсват постоянно и самите физически срещи.
И се надявам, гледайки обратно в историята също, че това състояние ще бъде единствено обстановка, от която ще запазим хубавите детайли на смяната и ще оценим други, които постоянно сме имали за даденост – да танцуваме, да се забавляваме и да се виждаме очи в очи, както в никакъв случай до в този момент...
С поддръжката на Кока-Кола ХБК България
Как се наложи огромна компания като Кока-Кола ХБК да реорганизира работата си по време на изключителното състояние?
Жаклин Цочева: Както, сигурна съм, и всички други компании – бързо, фокусирано и с ясни цели. Такъв вид изключителни обстановки постоянно са катализатор на процеси, които при естествени условия биха се случили по-бавно или даже не биха се случили. Смело мога да кажа, че се адаптирахме бързо и дейно, а позитивният резултат от цялата обстановка е, че се сближихме и сплотихме доста като екип, пък въпреки и физически разграничени.
Какви бяха позитивите и негативите при работата от разстояние? По-трудно ли се поддържа екипният дух в сходна обстановка?
Жаклин Цочева: Екипният дух не зависи от дистанцията – той се отглежда и възпитава. И това е еднообразно елементарно или мъчно – както онлайн, по този начин и офлайн. Позитивите на това развъждане проличават точно в сериозни обстановки, тогава си проличава какъв брой мощен и обединен е един екип. Негативите са свързани с неналичието на опция да бъдем физически дружно, което изключително в нашата работа – на комуникатори, е сериозна компликация. Моят личен извод от работата ни от разстояние съответно за нашия екип „ Публични връзки и връзки с обществеността “ е, че сме една добре смазана работеща машина, която може да се оправи с всяко предизвикателство. И това ме прави щастлива и ме въодушевява.
В такива случаи какво е добре да направи всеки управител?
Жаклин Цочева: Изключително значимо в спешни обстановки е да не основава спомагателни рецесии, с други думи – всеки човек да са старае да работи и да не основава в допълнение напрежение в своята и в работата на останалите. Също по този начин е доста значимо да се подходи с схващане към самостоятелните потребности на всеки сътрудник, тъй като в стресови обстановки човек реагира друго, а когато не сме дружно, постоянно сме склонни да „ пропуснем “ човешкия детайл за сметка на професионалния. А истината за мен е, че всяка рецесия и предизвикателство се случват в среда и зависят от условия, само че се вземат решение и превъзмогват с хора.
Затова и хората, и по какъв начин те се усещат, и какъв брой се поддържат, с цел да могат да работят умерено, са преди всичко. След това дружно се фокусираме върху резултатите и се сплотяваме към задачите – още веднъж дружно.
Малкият бизнес беше и към момента е много обиден от рецесията. Но какво се случва с огромните компании и би трябвало ли те да поддържат по-малките общности в такива моменти?
Жаклин Цочева: Отговорността на огромните, на водачите в такива обстановки, е да водят. И колкото и нескромно и самоуверено да прозвучи, ние – цялата система на Кока-Кола в България, поведохме и дадохме образец. Тази предизвикателна година съответствува с 55-годишнината на Кока-Кола в България и евентуално е алегорично, че тъкмо в нея имахме опция да създадем толкоз доста за общностите в страната. Дарихме над 140 000 литра вода и безалкохолни питиета на 26 лечебни заведения и обществени организации, акцията „ Магазинчето на квартала “, посредством която влагаме над 100 000 лева в дребни бизнес в България, специфичната ни стратегия, с която ще предоставим реклама на над 800 заведения в цялата страна. Инвестицията ни в общностите в България от началото на пандемията към този момент надвишава 1 милион лв..
В момента още повече се заприказва за стабилно развиване, като че ли осъзнахме в действителност какво предизвикваме на природата. Вие самите сте имали много акции в тази посока. Планирате ли нещо ново?
Жаклин Цочева: Нашият ангажимент към опазването на околната среда и разделното събиране и преработване на боклуци е дълготраен и не се лимитира единствено в акциите, които вършим. Той е част от работата и ежедневната активност на всеки един отдел в нашата компания – от произвеждане, през връзки и маркетинг, до финанси и продажби, с цел да назова единствено някои от тях. Разбира се, като производител за нас е значимо индустриалният ни развой да е оптимално щадящ природата – да вземем за пример през последната година рециклирахме 96% от отпадъците, генерирани в нашите фабрики, и понижихме потреблението на вода с 5% или другояче казано – междинното годишно ползване на 800 българи. Постиженията в действителност са доста и са впечатляващи, а всяка година ги събираме в Доклада за стабилно развиване и социо-икономическо влияние, от който излиза наяве в действителност, че за нас устойчивото развиване не е акция, а методът, по който развиваме бизнеса си.
Ще се трансформират ли като цяло навиците ни след една толкоз продължителна изолираност?
Жаклин Цочева: Ние към този момент се променяме, даже постоянно без да го осъзнаваме. На първо място, приоритизираха се в действителност значими начинания и процеси в професионален проект, предизвика се и изпъкна творчеството и гения в хората, и не на последно място – в рецесия се вижда в действителност на кого можеш да разчиташ... В персонален проект аз открих повече време за фамилията и пътувания в България. Дотук всичко ми се коства хубаво и позитивно. Липсват ми обаче доста постоянно човешки неща – прегръдките с другари и сътрудници при срещи, липсват постоянно и самите физически срещи.
И се надявам, гледайки обратно в историята също, че това състояние ще бъде единствено обстановка, от която ще запазим хубавите детайли на смяната и ще оценим други, които постоянно сме имали за даденост – да танцуваме, да се забавляваме и да се виждаме очи в очи, както в никакъв случай до в този момент...
С поддръжката на Кока-Кола ХБК България
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ